Информация

Как се нарича тази жертвена репродуктивна стратегия?

Как се нарича тази жертвена репродуктивна стратегия?


We are searching data for your request:

Forums and discussions:
Manuals and reference books:
Data from registers:
Wait the end of the search in all databases.
Upon completion, a link will appear to access the found materials.

Репродуктивната стратегия на сьомгата е „самоубийствена“. Преди размножаване мъжките се преобразуват за постоянно във форма, подходяща за размножителния сезон, но неподходяща за оцеляване. Женските отделят толкова много от биомасата си за производството на яйца, че не оцеляват дълго след хвърлянето на хайвера си.

Има ли име такава стратегия за развъждане? Когато родителите умират скоро след размножаването или наистина по време на процеса на чифтосване. Сигурен съм, че последният, по-специализиран, случай може да се случи само при особено прости организми (помислете за полипи, помислете за дълбоко море). Но съществува ли организъм, който като част от своята репродуктивна стратегия, след размножаване, отделя такава част от биомасата си за производството на яйца, че буквално се разтваря в облак от хайвер?


Нарича се Semelparity.

От уикипедия:

Семелпаритет и итеропарност отнасят се до репродуктивната стратегия на организма. Разглежда се вид семеродни ако се характеризира с а единична репродуктивна епизод преди смъртта и итеропарозен ако се характеризира с множество репродуктивни цикли през целия си живот.

Виждате семелпаритета като самоубийствено, но е по-интересно да се обобщи оцеляването след размножаване във всички видове видове и да се запитате защо един индивид би оцелял, ако така или иначе вече няма да се възпроизвежда?

Защо един индивид би оцелял, ако вече не може да се възпроизвежда?

От еволюционна гледна точка няма смисъл да продължаваме да живеем след репродуктивната възраст. Въпреки това ще забележите няколко интересни изключения от правилото, включително Хомо сапиенс, където женската продължава да живее сравнително дълго след репродуктивната си възраст. Разбира се, съвременната медицина е част от обяснението, но ние сме склонни да мислим, че съвременната медицина сама по себе си не е достатъчна. Друго обяснение се основава на подбор на роднини и се нарича хипотеза за баба. В резултат на това семеродните видове умират веднага след размножаването.

Еволюция на семелпаритета/иеропаритета

Не мисля, че тази точка може да се обобщи с няколко думи. В резултат на това просто ще ви поканя да разгледате wikipedia за въведение по темата.

Колко често се среща семелпаритет?

Итеропаритетът е по-често срещан. Въпреки това би било погрешно да се смята, че семелпаритетът е изключително рядък или че съществува само при видовете сьомга (в множествено число).

В безгръбначни животни, Много насекоми (пеперуди, цикади и майки) са семепарични, както и някои паякообразни и мекотели (някои калмари и октопод). В гръбначни животни, семелпаратитът е по-рядък, но има някои жаби (т.е. гладиаторска жаба), риби (корюшка, мойва), гущери (т.е. хамелеон на Лаборд) и торбести (като известния опосум). Най-накрая има семеродни растения (някое агаве и малко бамбук). При едноклетъчните видове (и някои многоклетъчни видове, като например някои дървета) концепцията за семелпаритет/итерпаритет може да не се приложи лесно и да зависи от философска дискусия за идентичността на индивида.


Използване на стратегията I 2, за да помогнем на учениците да мислят като биолози за естествения подбор

Карън Лучи, Робърт А. Купър Използване на стратегията I 2, за да помогне на учениците да мислят като биолози за естествения подбор. Американският учител по биология 1 февруари 2019 г. 81 (2): 88–95. doi: https://doi.org/10.1525/abt.2019.81.2.88

Много ученици имат много силни погрешни схващания за естествения подбор, произтичащи от интуитивни теории, които формират най-ранните разбирания на детето за естествения свят. Например, учениците често си представят, че видовете се развиват в отговор на натиска на околната среда, който предизвиква нужда от промяна и че всички индивиди в популацията едновременно отговарят на тази нужда, като се адаптират, за да оцелеят. Докато интуитивните теории на децата са от съществено значение за разбирането на много събития в ежедневния им опит, те могат да направят изучаването на противоинтуитивните теории на науката, като естествения подбор, предизвикателство. За да помогнат на учениците да развият разбиране за естествения подбор, учителите трябва да ги насочат чрез оценка на интуитивната теория и нейния утвърден научен аналог, така че да видят неуспеха на интуитивната теория да обясни адекватно доказателствата. С други думи, от решаващо значение е обучаемият да се изправи срещу своите погрешни схващания, за да ги разбие, вместо да не се справя с тях. Това може да стане чрез представяне на учениците с графични илюстрации за това как работи естественият подбор и предоставяне на инструментите за тяхното интерпретиране. Тук ние илюстрираме как да използваме такъв инструмент, стратегията за идентифициране и тълкуване (I 2).


Жизненият цикъл на Chlamydomonas (със диаграма)

Протопластът се свива и се отделя от клетъчната стена. Родителската клетка губи флагели или при някои видове Chlamydomonas флагели се абсорбират. Съкратителните вакуоли и нервно-моторният апарат изчезват. Протоплазмата се разделя надлъжно чрез просто митотично делене, образувайки два дъщерни протопласта.

Второто надлъжно разделяне на протоплазмата се извършва под прав ъгъл спрямо първото, като по този начин се образуват четири дъщерни хлоропласта. Понякога протоплазмата може допълнително да се раздели, за да направи 8-16-32 дъщерни протопласти. Пиреноидите и инициалите на нервно-моторния апарат също се разделят. Съкратителните вакуоли се развиват и в дъщерните протопласти. Всяка дъщерна клетка развива клетъчна стена, флагели и се трансформира в зооспора (фиг. 6).

Зооспорите се освобождават от родителската клетка или зооспорангия чрез желатинизиране или разкъсване на клетъчната стена. Зооспорите са идентични с родителската клетка по структура, но по-малки по размер. Зооспорите просто се увеличават, за да станат зрели Chlamydomonas. При благоприятни условия образуването на зооспори може да става на всеки 25 часа.

(ii) От Aplanospores:

Апланоспорите се образуват леко при неблагоприятни условия, например при C. caudata. Родителската клетка губи жгутици.

Протопластът се закръглява и отделя тънка стена отвън, но не се развива Фиг. 7. (A) Родителска клетка, (B) Образуване на Aplanospore, (C) Hypnos pore flagella. Тези неподвижни структури се наричат ​​апланоспори. При наближаване на благоприятни условия апланоспорите могат да покълнат директно или да се разделят, за да произведат зооспори (фиг. 7 A, B).

(iii) От Hypnospores:

При крайно неблагоприятни условия протопластът развива дебела стена и развитата структура се нарича Hypnos pore, например, в C. nivalis. Хипноспорите също покълват като апланоспори при наближаване на благоприятни условия. (фиг. 7 В).

(iv) Етап на Палмела:

Етапът на палмелата се формира при неблагоприятни условия като недостиг на вода, излишък на соли и др. Протопластът на родителската клетка се дели, за да образува много дъщерни протопласти, но те не образуват зооспори. Родителската клетъчна стена се желатинизира, за да направи слузеста обвивка около дъщерните протопласти. Дъщерните протопласти също развиват желатинова стена около себе си, но не развиват жгутици.

Тези протопластни сегменти се наричат ​​палмелоспори. Делението и червените визии на тези протопласти в крайна сметка образуват аморфна колония с неопределен брой спори и се нарича стадий на палмела (фиг. 8). Когато се възстановят благоприятните условия, желатиновата стена се разтваря, палмелоспорите развиват жгутици и спорите се освобождават, за да образуват нови тали.

2. Сексуално размножаване:

Сексуалното размножаване при Chlamydomonas може да бъде изогамно, анизогамно или оогамно. талусът може да бъде хомотален, т.е. и двата вида гамети се произвеждат в един и същ талус, например C. mogama и C. media или могат да бъдат хетероталични, т.е. (+) и (-) гаметите идват от различни родители, гаметите могат да бъдат голи и наречени gymnogametes напр. C. debaryana или покрити с клетъчна стена id, наречени calyptogametes, напр. C. media.

Повечето от видовете Chlamydomonas са изогамни по природа. При изогамно размножаване се осъществява сливането на гамети, които са сходни по размер, форма и структура. Тези гамети са морфологично сходни, но физиологично различни.

При много изогамни видове вегетативните клетки могат директно да функционират като гамети, без да се подлагат на никакво делене, например при C. snowiae това сливане се нарича хологамия. Талите отхвърлят стените си и функционират като гамети.

Двете гамети се приближават една до друга чрез предните си краища и по-късно сливането продължава към страничните страни (фиг. 9A-D). Продуктът на сливането е четири-флагелатна и двуядрена структура с два пиреноида и две очни петна. Четворната флагелатна зигота остава подвижна от няколко часа до няколко дни. (фиг. 9 E, F).

При C. eugametos вегетативните клетки не отделят стените си, след обединяване съдържанието на една гамета влиза в друга гамета като такава. Според Chapman (1964) изогамното размножаване се осъществява чрез производство на 8, 16 или 32 дву-флагелирани гамети. Процесът протича по следния начин (фиг. 10). Вегетативният талус, функциониращ като гаметангий, спира и губи своите флагели.

Протопластът се отдръпва от клетъчната стена. Протопластът се разделя чрез повтарящи се надлъжни митотични деления, за да произведе 8-16-32 или 64 дъщерни протопласта. Всеки дъщерен протопласт развива чифт флагели и се трансформира в гамета. Гаметите се освобождават чрез разрушаване на стената на гаметангия. Жгутиците на гаметите са покрити от аглутини и отделят хормон, наречен гамон.

Тези химични вещества участват в разпознаването на гамети на противоположните щамове. При хетероталичните видове (+) и (-) щамовите гамети се групират заедно и това явление се нарича струпване. Гаметите на противоположния щам се сливат чрез преден край, т.е. апикално сливане или странично, т.е. странично сливане (фиг. 10). Сдвоените гамети се отдалечават от бучката.

Стената на мястото на контакт се разтваря и оплождането протича в две стъпки – плазмогамия и кариогамия. При плазмогамията се осъществява сливането на цитоплазмата, а при кариогамията - сливането на ядрата. След оплождането се образува четворна зигота. По-късно зиготата губи флагела и се покрива с дебела стена и сега се нарича зигоспора.

При анизогамно размножаване гаметите са неравни по размер. Мъжките гамети или микрогамети са по-малки, женските гамети или макрогамети са по-големи, например при C. braunii и C. suboogama. Макрогаметите се образуват в женския гаметанг, в който протопластът се разделя, за да образува само 2 до 4 гамети (фиг. 11 A, C).

Микрогаметите се образуват в мъжкия гаметанг, където протопластът се разделя, за да образува 8-16 гамети (фиг. 11 B, D). Микрогаметите са по-активни от макрогаметите. Микрогаметите се приближават до макрогамета, протопластът на микрогаметата влиза в макрогаметата и след сливане се образува диплоидна зигота. Зиготата отделя дебела стена и се трансформира в зигоспора (фиг. 11 E-H).

Оогамното полово размножаване се осъществява в C. coccifera и C. ooganum. Вегетативният талус, функциониращ като женска клетка, изтегля своите флагели и директно функционира като неподвижна макрогамета или яйце. Женската гамета съдържа много пиреноиди (фиг. 12А, Б).

Микрогаметите се образуват от четири деления на протопласта, както при анизогамно размножаване (фиг. 12 C, D). Микрогамета достига до женската гамета и се обединява от предните краища. Контактната стена между двете се разтваря. След плазмогамията и кариогамията се образува диплоидна зигота (фиг. 12 E-G). Зиготата отделя дебела стена и се трансформира в зигоспора.

Зиготата е покойна диплоидна спора. Зиготата отделя дебела стена, която е гладка или орнаментирана. Зиготата натрупва голямо количество масла и нишесте. Зигоспорите са червени на цвят поради наличието на хематохром. зигоспората преживява дълъг период на неблагоприятни условия и покълва при наближаване на благоприятен сезон.

Когато периодът на почивка приключи и благоприятните условия се появят отново, зигоспората покълва. Неговото диплоидно ядро ​​се разделя чрез мейоза, за да образува четири хаплоидни ядра. Четирите дъщерни протопласта, всеки с едно хаплоидно ядро, образуват четири хаплоидни зооспори или мейозоспори.

Всяка зооспора съдържа нервно-моторен апарат, очно петно, два жгутика и контрактилни вакуоли. В 4 зооспори две могат да бъдат от (+) тип и две (-) тип в хетероталични форми. Броят на мейоспорите на зигоспора е 8 в C. reinhardtii или 16-32 в C. inter-media (Фиг.13 A-D, 14, 15).


Методи за изследване на размножаването на акарите

Има два метода за изследване на размножаването на акарите. Един от методите е просто да се изследват клетките на работниците или търтеите в колонии и да се определи процента на размножените акари (фертилитет) или броя на потомството (плодовитостта) на акарите. Този метод дава информация за това, което се случва в естествени условия, но информацията, която човек получава, е ограничена, тъй като нищо не се контролира или манипулира. Друг метод е да се извършват манипулации или върху акарите, или върху гостоприемника, след което изкуствено се вкарат акари в клетките и се изчака 9-10 дни, за да се определи плодовитостта и плодовитостта. Рамките могат да бъдат въведени отново в колония (което рискува отстраняването от пчелите поради хигиенно поведение) или инкубирани в лаборатория. Основните стъпки за този процес са както следва. 1). Събирайте акари или от клетки на разплод, или от форетични гостоприемници в колония с голям брой акари. Сега рутинно събираме акари, като използваме метода на захарен прах и след това почистваме захарта от тях с помощта на навлажнена четка. 2). Вземете клетки от разплод, които наскоро са затворени (в рамките на 6 часа). Това трябва да е от колония без акари, така че да нямате естествена инвазия в клетките, в които се опитвате да внесете акари – ако имате две акари в една клетка, вие не знаете коя е въведената. Акарите няма да се размножават, ако бъдат въведени в клетки, които са били затворени за повече от 14 часа. В идеалния случай клетките трябва да бъдат затворени в рамките на последните шест часа. Учените често използват парче прозрачност, за да картографират пило, като маркират тези, които се затварят (с дупки на капачката), чакат шест часа, връщат се и маркират отново. Тези клетки, които са имали дупка за първи път, но са били напълно затворени след това, са клетките, от които се нуждаете. Не забравяйте да маркирате двете дупки (от фиксиране на прозрачността върху рамката) на дървената рамка също с Sharpies, защото пчелите могат да запечатат малките дупки с восък и вие загубите референцията. 3). Отворете клетката леко с помощта на фин скалпел, щифт за насекоми или чифт фини щипци и внимателно вкарайте акара в малкия процеп с помощта на конски косъм или фина четка. 4). Натиснете восъчния капак назад и го запечатайте с разтопен пчелен восък с четка. 5). Дръжте рамката изправена през цялото време и относителната влажност на въздуха на 50% и при температура 32-35 °C. 6). Ежедневно проверявайте рамката за признаци на ларви на восъчен молец, тъй като те могат да унищожат данните, не поставяйте рамката плоска върху повърхност, но я дръжте изправена по време на този процес. 7). И накрая, на деветия ден (ден на прехвърляне на акари, определен като ден първи), може да се разглоби клетките и да се преброят и записват колко мъжки, дъщерни акари (зрели, деутонимфи ​​и протонимфи) има там.


Повечето популации от животни произвеждат генетично различно потомство чрез сексуално размножаване. Малко малцинство животни обаче използват асексуално размножаване, за да произвеждат потомство, което е генетично идентично с родителя. И двете стратегии имат своите предимства и слабости и някои животни всъщност редуват сексуално и асексуално размножаване (Decaestecker et al., 2009).

Повечето паразити се възпроизвеждат асексуално, но могат да преминат към сексуално размножаване, за да насърчат разнообразието и да останат заразни. Някои видове паразити могат дори да се възпроизвеждат сексуално с други видове чрез процес, наречен хибридизация. Например, някои шистосомни плоски червеи могат да заразят по-широк кръг от гостоприемници в резултат на чифтосване на вид, заразен от говеда, с вид, заразен от човека (Huyse et al., 2009). Това показва как вариациите, причинени от хибридизация, могат да увеличат разпространението на болестта.

Друг паразит, който се възпроизвежда както сексуално, така и асексуално, е гъбичката Podosphaera plantaginis, който често заразява растителните видове Plantago lanceolata, обикновено известен като живовляк (Фигура 1). Тези гъбички се възпроизвеждат асексуално, като произвеждат инфекциозни спори през целия си жизнен цикъл. Когато вегетационният период на домакина приключи P. plantaginis произвеждат почиващи спори, които могат да оцелеят през зимата. Тези спори могат да бъдат произведени или чрез чифтосване, или чрез асексуален процес, известен като хаплоидно самозалепване, който включва спори от един и същ организъм, които се „чифтосват“ помежду си (Tollenaere и Laine, 2013, Фигура 1). Сексуалното възпроизвеждане обаче е с много по-висока цена, което поставя под въпрос защо патогените продължават да поддържат тази репродуктивна стратегия.

Опростен жизнен цикъл на гъбичките P. plantaginis.

Гъбата P. plantaginis могат да се възпроизвеждат както асексуално (вляво), така и сексуално (вдясно). През целия вегетационен период P. plantaginis инфектира своя гостоприемник чрез асексуално възпроизвеждане на генетично идентични клонални спори (представени с пунктирана линия). С приключването на вегетационния период на растението гостоприемник, P. plantaginis произвежда плодно тяло, известно като хазмотеция, което съдържа почиващи спори, които могат да оцелеят през зимата: те могат да се възпроизвеждат асексуално чрез процес, известен като хаплоидно самозалепване (вляво) или сексуално чрез чифтосване (вдясно). Когато започне следващият вегетационен период, паразитите могат да се появят отново от тези почиващи спори и да заразят гостоприемника.

Кредит на изображението: Lore Bulteel (CC BY 4.0).

Едно възможно обяснение идва от еволюционна теория, известна като хипотезата за Червената кралица. Гостоприемниците и паразитните видове непрекъснато еволюират заедно, за да се надпреварват един друг: гостоприемниците развиват съвместно повишена резистентност, докато паразитите увеличават способността си да заразяват. Хипотезата на Червената кралица предполага, че гостоприемниците с съвместно еволюиращ паразит са по-склонни да се възпроизвеждат сексуално, за да увеличат генетичните вариации в потомството си, така че да имат по-голям шанс да избегнат инфекцията. След това паразитите могат да се развиват бързо и непрекъснато в отговор на продължаващата еволюция на защитните сили на гостоприемника. Поради това тази надпревара във въоръжаването гостоприемник-паразит предлага еволюционно предимство, като подпомага поддържането на генетичните вариации в популацията (Koskella and Lively, 2009 Decaestecker and King, 2019).

Закъснението във времето в съвместната еволюция между тези два организма зависи до голяма степен от еволюционния потенциал (способност за генетично адаптиране в отговор на натиска на околната среда) на паразита (Gandon et al., 2008). Въпреки това, голяма част от доказателствата, подкрепящи хипотезата за Червената кралица, идват от популации-гостоприемници, а еволюционната и екологична полза от сексуалното размножаване при паразити почти не е описана. Сега в eLife, Jukka P Sirén от университета Aalto и колеги от Университета в Хелзинки, Университета в Цюрих и Университета Лион – включително Анна-Лийза Лейн като първи автор – съобщават за доказателства за поддържане на сексуално размножаване в субпопулациите на гъбичния паразит P. plantaginis (Laine et al., 2019).

Laine et al. проследява жизнения цикъл на P. plantaginis субпопулации на Аландските острови във Финландия в продължение на четири последователни години. Анализиране на ДНК последователностите на всеки P. plantaginis екземпляр разкрива, че всяка година се произвеждат редица нови генотипове, което предполага, че сексуалното размножаване е често срещано при този гъбичен вид. За да се осъществи сексуално размножаване, най-малко два генотипно различни паразита трябва да заразят един и същ гостоприемник, за да могат да бъдат достатъчно близо, за да обменят генетичен материал. Laine et al. показват, че броят на коинфектираните екземпляри е пространствено варирал в популацията. P. plantaginis с увеличен брой съпътстващи инфекции също е установено, че има по-голям брой нови генотипове, което предполага, че има локализирани горещи точки на генетично разнообразие.

По-нататъшната работа показа, че тези популации с по-високо разпространение на коинфекции (и по този начин сексуално размножаване) също са по-склонни да оцелеят през зимата и да инициират инфекция през следващия сезон. Този по-висок успех показва, че тези новогенерирани генотипове могат да започнат популации, които са по-добре оборудвани за заразяване на растението гостоприемник. Когато започне вегетационният сезон, това от своя страна може да има ефект върху популацията гостоприемник и да ги накара да се адаптират към по-висока устойчивост.

Подпопулациите от гостоприемници и паразити ще се развиват съвместно с различни темпове в зависимост от заобикалящата ги среда: например, на едно място паразитът може да бъде напред в еволюционната надпревара във въоръжаването, докато в друго гостоприемникът печели. Тези разлики в скоростта на еволюция след това се отразяват пространствено, създавайки локализирани джобове от възникващи нови генотипове (Thompson, 2005). Чрез увеличаване на генетичното разнообразие в тези области, паразитите могат да „хеджират своите еволюционни залагания“ и да доставят редки генотипове, които имат по-ниска годност, но потенциално могат да процъфтяват при определени стресови условия на околната среда (Starrfelt и Kokko, 2012). Следователно би било интересно да се проучи как се променя натискът за избор между тях P. plantaginis и неговият гостоприемник влияе върху броя на почиващите спори, които се произвеждат по полов път. Това може да се постигне чрез създаване на банка на P. plantaginis почиващи спори и проследяване на техните инфекции през годините, за да се види как те са свързани с еволюционните промени (Gaba и Ebert, 2009).

Бъдещите предизвикателства включват да се види дали резултатите, получени от това проучване, могат да бъдат възпроизведени чрез лабораторни експерименти и да се разплете възможния селективен натиск и ползи от сексуалното размножаване при паразити. Възможно е също така сексуално генерираните генетични промени в паразитите да повлияят на важни екологични процеси: например, генетичните вариации в паразитите могат да направят промяна във формата на гостоприемника, която след това се разпространява в популацията и нарушава цялата екосистема. Тези промени в екосистемата могат след това да подхранват еволюционните промени в паразита, което води до пълна обратна връзка от еко-коеволюционни взаимодействия.


Ние вярваме повече на религиозните хора, защото те&rsque са по-малко секси

Представете си, че вашият познат, &ldquoDon,&rdquo не е&rsquot, хм&hellip, много придирчив с кого излиза. Всъщност, представете си, че е погрешно наименование да се каже, че той изобщо &ldquotira&rdquo. И още повече, че той среща нова жена по баровете на всеки няколко седмици, започва сексуална връзка с нея за кратко време и след това бързо продължава напред. Много хора биха казали, че този ваш познат е кадър (или по-лошо). Но тук&rsquos един по-интересен въпрос: мислите ли, че той&rsquos религиозен? Отговорът е, че вероятно не&rsquot. Скорошен документ в Психологическа наука предполага, че хората гледат на религиозните вярващи като на по-ангажирани и по-малко безразборни в своите романтични отношения и че това предположение обяснява защо на вярващите (обикновено) се вярва повече, отколкото на техните светски колеги.

Документът &ldquoНа религиозните хора се доверява, защото се разглеждат като стратези по бавна история на живота,&rdquo представя три проучвания, които изследват връзката между стратегиите за взаимоотношения, религиозността и социалното доверие. Но преди да вляза в подробностите на тези проучвания, нека поговорим за важна концепция, върху която се основава документът: историята на живота.

Теория за историята на живота

Първо, историята на живота не означава лична наративна биография. Както в еволюционната биология, така и в еволюционните социални науки, &ldquolife history&rdquo вместо това се отнася до компромиси които животните и другите форми на живот трябва да имат между различни биологични цели: по-специално между поддържане на собственото си здраве, полагане на усилия за възпроизвеждане и &ndash, ако е уместно, &ndash грижа за потомството.

Както размножаването, така и оцеляването са важни за всички форми на живот. Но в дългосрочен план се смята, че възпроизвеждането е Повече ▼ важно, що се отнася до еволюцията, защото това, за което еволюцията се интересува &ndash какво може &ldquosee&rdquo &ndash е само биологичната годност на организмите. Така че всички организми се опитват да коригират усилията си през целия си живот, за да увеличат максимално фитнес.

Фитнес, от своя страна, просто означава колко жизнеспособно потомство оставя един организъм с даден фенотип за следващото поколение. Така, например, вълк, който не оставя нито едно кученце след себе си, е изчезнал от еволюционната линия. Но вълк, който оставя след себе си 50 потомци, всеки от които има собствени малки, е ударил еволюционния джакпот. Тъй като еволюцията възнаграждава фитнеса, а не оцеляването, повечето живи същества ще изберат да пожертват собственото си благополучие за шанса да се размножават. Но кога те&rsquoll правят тази жертва &ndash и при какви обстоятелства &ndash е въпрос на стратегия. Някои видове или индивиди винаги ще изоставят всичко, за да се чифтосват, дори ако това означава, че вероятно ще бъдат изядени от хищник (или, в случай на някои нещастни паяци, от собствените си любовници) веднага след това. Други са по-предпазливи, предпочитат да бъдат по-придирчиви към това с кого се занимават.

Коя стратегия избира даден вид или индивид е отчасти функция на околната среда. Когато светът е враждебен и опасен, може дори да дадете приоритет на търсенето на партньори пред търсенето на оцеляване. Защо? Тъй като вие&rsquore вероятно няма да живеете много дълго, затова&rsquos защо. Ако успешното размножаване &ndash не просто оцеляване &ndash е крайната биологична цел, тогава вие&rsquod по-добре рискувайте за чифтосване, когато и където и да дойдат. По този начин можете да оставите след себе си много потомство и едно или две от тях може да стигнат до зряла възраст.

Но ако живеете в безопасна и удобна среда, тогава може да има по-разумно да сте по-придирчиви, да отделяте повече усилия, за да се храните и да пестите енергията си. Ако изберете тази стратегия, можете да изчакате да се появи наистина висококачествен партньор и след това да съсредоточите усилията си върху това да го ухажвате. Или тя. Или то. (Не всички видове са сексуално диморфни.) Можете да инвестирате значително в отглеждането на полученото потомство, опитвайки се да гарантирате, че всички те оцелеят до зрялост. Това е пример за това, което еволюционните биолози преди наричаха &ldquoK&rdquo стратегия &ndash дългосрочна репродуктивна стратегия с високи инвестиции, която се фокусира върху потомството качество над количество. За разлика от тях, първата стратегия има своите приоритети обратното: тя набляга на броя на потомството пред тяхното качество.

Някои изследователи, особено в социалните науки, са започнали да описват тези стратегии като &ldquofast&rdquo срещу &ldquoslow.&rdquo Стратегията за бърза история на живота означава, че се опитвате да увеличите репродукцията, да инвестирате малко или никакви усилия в потомството, да се въздържате от дългосрочни ангажименти и (вероятно) да умре рано. Стратегия за бавна история на живота означава да инвестирате сериозно в потомство, да спестите инвестицията си във взаимоотношения за ангажирани партньори и да планирате да живеете дълго време. Друг начин да се каже това е, че животните и хората с &ldquoslow&rdquo стратегии за история на живота планират дългосрочно. Тези с &ldquofast&rdquo житейски истории живеят за днес.

Какво общо има това с религията?

Религия и история на живота

Авторите на статията&rsquos, Джордан У. Мун, Джейми Арона Кремс и Адам Б. Коен, отбелязват, че хората са склонни да се доверяват повече на вярващите, отколкото на невярващите. Например, едно добре известно проучване установи, че хората в много различни култури имплицитно свързват атеизма с неморалността и престъпността. (Очарователно, дори атеисти поддържа този предразсъдък.)

В същото време все по-голям брой изследователи твърдят, че религията и особено световните религии, като християнството, исляма и индуизма, изглежда се свързват с ценности за бавна житейска история. Например, всички тези традиции наблягат на дългосрочните връзки, като същевременно категорично не одобряват сексуалния промискуитет. Освен това изследванията показват, че религиозните вярващи са по-малко импулсивни и повече инвестирани в семейството, отколкото невярващите. Междувременно се смята, че хората с &ldquoslow&rdquo житейски характеристики са по-кооперативни и надеждни от тези с &ldquofast&rdquo житейски истории.

Мун и неговите съавтори се чудеха дали причината, поради която толкова много хора предпочитат да се доверяват на религиозни вярващи, е просто защото очакват вярващите да проявяват бавно поведение в историята на живота: тоест да бъдат относително самоконтролирани, по-малко заинтересовани от случаен секс и ангажирани към семейните и вътрегруповите отношения. Тоест, може ли религиозната вяра да бъде просто евристичен означител на бавната житейска история?

Те тестваха тази хипотеза по три различни начина. В първото проучване субектите разглеждаха измислени профили за запознанства, които включват информация за това дали фиктивното профилирано лице е християнин или нерелигиозен. След това участниците в проучването отговориха на въпроси относно целта на профила за запознанства, включително дали смятат, че той или тя заслужава доверие. Те също така посочват дали смятат, че целта на профила има ангажирана или неангажирана стратегия за взаимоотношения (например, като отбелязват тяхното съгласие или несъгласие с описателни елементи като &ldquoВерен романтичен партньор&rdquo) и дали той или тя е импулсивен или агресивен.

Резултатите показват, че участниците разглеждат религиозните цели като по-надеждни от техните нерелигиозни колеги. Те също така смятаха, че религиозните са по-склонни да имат &ldquoslow&rdquo стратегия за историята на живота. Субектите също гледат на религиозните цели като на по-образовани, по-малко агресивни, по-малко импулсивни и по-малко вероятно да идват от груб квартал.

Важно е, че убеждението, че религиозните субекти следват стратегия за взаимоотношения с висок ангажимент, е значителен посредник на връзката между целевата религиозност и възприеманата надеждност. Тоест, участниците в проучването вярват, че религиозните цели до голяма степен са по-надеждни защото те очакваха те да имат по-бавен живот. (По-високите нива на условно образование също опосредстваха тази връзка.) Този косвен ефект се прилага за всички нива на религиозност на участниците, което означава, че дори нерелигиозните участници намират целите на религиозните профили за запознанства за по-доверчиви поради техните предполагаемо ангажирани репродуктивни стратегии.

Във второ проучване Мун и колегите му промениха нещата директно предоставяне на информация за фиктивните целеви и rsquos стратегии за запознанства. Участниците в проучването успяха да видят дали целите на профилите се надяват на дългосрочни съвпадения (&ldquoМоята цел е да намеря този специален човек, да се установя и да създам семейство&rdquo) или на краткосрочни сблъсъци (&ldquoI don&rsquot виждам как се установявам скоро, аз наслаждавайте се на играта&hellip&rdquo). Освен това им беше дадена информация за религиозността на целевата&rsquos, която се самоизповядва.

В резултатите, мишените, които са се надявали на обвързани взаимоотношения, се считат за много по-надеждни от мишените, които искат краткотрайни сблъсъци. Обвързаните цели също се считат за по-малко импулсивни, по-малко опортюнистични и по-образовани от тези, които изглеждат избягват да се ангажират. Важно е, че религиозността на целите на профила за запознанства имаше малък ефект в тези анализи. Религиозността на профила не беше пряко свързана с възприеманата надеждност и нейната негативна връзка с възприеманата импулсивност, макар и значителна, беше малка. In other words, when information was directly available about potential dates&rsquo life history strategies, their religious commitments were no longer as interesting for the research participants.

In a final study, participants viewed three different dating profiles: one nonreligious, one Christian, and one Muslim. Participants received no direct information about the profile targets&rsquo dating strategies. Again, targets who were religious were perceived as more trustworthy than nonreligious targets. (This effect was weaker for Muslim targets, but still significant). Religious targets were once again viewed as having significantly slower or more committed mating strategies than the non-religious, and this relationship significantly mediated the effect of target religiosity on perceived trust.

In other words, even members of a non-majority religion (these studies were carried out in the U.S.) were still viewed as more trustworthy than the nonreligious, largely because they were perceived as having a long-term relationship strategy. Perhaps most interestingly, while the religiosity of the participants themselves significantly moderated the perceived trustworthiness of Christian targets, it had no effect on the perceived trustworthiness or life-history strategy of Muslims.

Life History and Science

Humans are animals. We might be more than that too, but we&rsquore still animals. This means that we face the same motivations and challenges that other animals do in life &ndash including how to invest our limited time and energy when it comes to finding mates, starting families, and taking care of ourselves. Moon et al.&rsquos findings suggest that religiosity is seen as a heuristic indicator of a particular type of life strategy: one that emphasizes long-term romantic attachments over short-term ones, discourages promiscuity, and encourages impulse control.

In turn, these &ldquoslow&rdquo behaviors incite trust in others &ndash possibly for unrelated reasons. Namely, people who follow a committed relationship strategy, who are non-impulsive, and who are non-opportunistic are seen as less likely to take advantage of others (regardless whether religious people actually have these traits or not). As a result, religious believers may enjoy higher levels of general trust in large part because people assume that their religiosity indicates that they follow committed relationship strategies. In the authors&rsquo words,

our data suggest that perceivers are perhaps less concerned with targets&rsquo specific beliefs, and more interested in the likely behavior they can infer from religious information&hellipIndeed, our results suggest that simply knowing someone&rsquos reproductive strategy was sufficient to diminish drastically the effect of religion.

While these findings are fascinating, the paper&rsquos nomenclature may generate some confusion. Specifically, the term &ldquolife history&rdquo has come to mean something quite different in the social and human sciences than it does in biology. Biologists use &ldquolife history&rdquo to describe a whole range of possible tradeoffs: for example, between body size, number of offspring, and longevity among, say, two species of island birds. This more formal version life history theory is inextricable from population biology and even ecology. Moreover, it isn&rsquot usually used to study individual differences &ndash instead, biologists use it to explain key differences between species or populations.

But in the human behavioral and social sciences, researchers often refer to &ldquolife history&rdquo specifically in relation to psychological and personality traits, and particularly to the trade-off that individuals make between committed and non-committed relationship strategies. As one recent paper found, the very concept of &ldquolife history&rdquo has therefore undergone conceptual drift as it migrated out of evolutionary biology and into the social sciences. It may be that what Moon and his co-authors in this paper were describing as &ldquolife history&rdquo is actually better described as a &ldquopace of life&rdquo tradeoff, which is distinct from (though related to) formal life history.

This loss of fidelity in scholarly transmission may illustrate some dangers of cross-disciplinary research and collaboration, but Moon et al.&rsquos paper also showcases its exciting opportunities. Insights from biology have helped spawn an entire way of looking at human behavior and psychology. Work is needed to conceptually unify the social and biological versions of life history theory, but in the meantime, we&rsquore learning some important things.


Възпроизвеждане

Production of Germ Cells . The germ cells are the male spermatozoon and the female ovum (secondary oocyte ). The secondary oocyte (mature ovum) is a large round cell that is just visible to the naked eye. Spermatozoa, on the other hand, can be seen only under a microscope, where each appears as a small, flattened head with a long whiplike tail used for locomotion.

In the female, maturation of an ovum is a remarkable process controlled by hormones secreted by the endocrine glands. The menstrual cycle is ordinarily 28 days long, measured from the beginning of one menstrual period to the beginning of the next. During the first 2 weeks of the usual cycle, one of the ova becomes mature enough to be released from the ovary. At the time of ovulation this mature ovum (secondary oocyte) is released and at this point can be fertilized. If fertilization occurs, the fertilized ovum ( zygote ) is then discharged into the abdominal cavity. Somehow, by mechanisms that are not clear, it moves into a fallopian tube and begins its descent toward the uterus. If the ovum remains unfertilized, menstrual bleeding occurs about 2 weeks later.

In the male there is no sexual cycle comparable to the cyclical activity of ovulation in the female. Mature sperm are constantly being made in the testes of the adult male and stored there in the duct system.

Fertilization , or Conception . During coitus, semen is ejaculated from the penis into the back of the vagina near the cervix uteri. About a teaspoonful of semen is discharged with each ejaculation, containing several hundred millions of spermatozoa. Of this enormous number of sperm, only one is needed to fertilize the ovum. Yet the obstacles to be overcome are considerable. Many of the sperm are deformed and cannot move. Others are killed by the acid secretions of the vagina (the semen itself is alkaline). The sperm must then swim against the current of secretions flowing out of the uterus.

The sperm swim an average of 0.4 to 2.5 cm (0.1 to 1.0 inch) per minute. When one or more vigorous sperm are able to reach the ovum, which is normally in the outer half of the fallopian tube, fertilization occurs. The head end of the sperm plunges through the thick wall of the ovum, leaving its tail outside. The genetic materials, the chromosomes, are injected into the ovum, where they unite with the chromosomes inherited from the mother (see heredity ). The sex of the child is determined at this instant it depends on the sex chromosome carried by the sperm.

If by chance two ova have been released and are fertilized by two sperm, fraternal (dizygotic) twins are formed. Identical (monozygotic) twins are produced by a single fertilized ovum that divides into two early in its development.

Pregnancy . The ovum, now known as a zygote , begins to change immediately after fertilization. The membrane surrounding it becomes impenetrable to other sperm. Soon the zygote is dividing into a cluster of two, then four, then more cells, as it makes its way down the fallopian tube toward the uterus. At first it looks like a bunch of grapes. By the time it reaches the uterus, in 3 to 5 days, the cells are formed in the shape of a minute ball, the blastocyst , which is hollow on the inside with an internal bump at one side where the embryo will form. The blastocyst quickly buries itself in the lining of the uterus (implantation). Occasionally implantation takes place not in the uterine lining, but elsewhere, producing an ectopic pregnancy .

As soon as the blastocyst is implanted, its wall begins to change into a structure that eventually develops into the placenta . Through the placenta the fetus secures nourishment from the mother and rids itself of waste products. Essentially the placenta is a filtering mechanism by which the mother's blood is brought close to the fetal blood without the actual mixing of blood cells.

During the early stages of pregnancy, the fetus grows at an extremely rapid rate. The mother's body must undergo profound changes to support this organism. The muscles of the uterus grow, vaginal secretions change, the blood volume expands, the work of the heart increases, the mother gains weight, the breasts prepare for nursing, and other adjustments are made throughout the mother's body.


What is the role of sexual reproduction in evolution?

Also to know is, how does sexual reproduction allow evolution?

Процесът на полово размножаване introduces variation into the species because the alleles that the mother and the father carry are mixed together in the offspring. A disadvantage is that полово размножаване takes longer than asexual възпроизвеждане.

Similarly, what is reproduction in evolution? В еволюция of sexual възпроизвеждане describes how sexually reproducing animals, plants, fungi and protists could have evolved from a common ancestor that was a single-celled eukaryotic species. В еволюция of sex contains two related yet distinct themes: its origin and its maintenance.

Just so, what was the original purpose of sexual reproduction?

In 1886, German evolutionary biologist August Weismann proposed one such advantage. He said that полово размножаване reshuffles genes to create "individual differences" upon which natural selection acts. по принцип, секс is an opportunity for two organisms in the same species to pool their resources.

What is the importance of reproduction in evolution?

Основното significance of reproduction is to maintain continuity of species. It also helps in studying еволюция as sexual възпроизвеждане results in variation among the species.


How Do Fungi Reproduce?

Most fungi are holomorphs and can reproduce both sexually and asexually depending on environmental conditions.

  • Sexual reproduction allows fungi to form more генетичен variants and lineages and can enhance survival through genetic change and adaptation in unstable or unfriendly environments.
  • Both asexual and sexual reproduction, as well as vegetative reproduction, are carried out in different ways.


Regulating chemicals

In some instances, the abnormalities observed in wildlife are linked with very different chemical compounds to those observed in humans. But they all share a capacity to disrupt the normal functioning of the hormones that dictate reproductive health.

In the UK, the Department for Environment, Food and Rural Affairs is currently building a chemicals strategy that could address these issues. The EU, meanwhile, is changing chemical regulations to prevent banned substances being replaced with other harmful ones.

Ultimately, public pressure could demand stronger regulatory interventions, but as chemicals are invisible – less tangible than plastic straws and smoking chimneys – this may prove difficult to achieve. Shanna Swan’s book, which presents the urgency of our reproductive situation, is certainly an important contribution to this end.


Гледай видеото: Стратегии чтения и читательские лоции: как научить и научиться? Елена Романичева (Юни 2022).


Коментари:

  1. Emmanual

    What a phrase ... great, the remarkable idea

  2. Aethelhere

    I agree, this is funny information.

  3. Brentley

    не си прав. ще обсъдим. Пишете на ЛС, ще говорим.

  4. Yozilkree

    Абсолютно не е прав

  5. Dirg

    Съветвам ви да влезете на сайт, с голямо количество информация по интересна за вас тема. Там непременно ще намерите всичко.



Напишете съобщение